Забележителности

Дата на публикуване: 18.08.2020
Последна актуализация: 25.02.2022

Гр. Ракитово е обявен за курортно високопланинско селище през 1963г. Развитието му през втората половина на ХХ век като курортно селище е ограничено единствено в посоката на санаториално лечение на белодробни заболявания (включително туберколоза). Изградена е сравнително добра инфраструктура за целта в местността Парка. Открито е и средно училище за деца с белодробни страдания и десетки години в тази гимназия се учат деца от цялата страна. Това училище функционира до сега. С тези обекти се изчерпват инвестициите в града на държавата-партия. Въпреки равностойните възможности за развитие, а в някои отношения и налични уникални и в този смисъл по-добри природни ресурси, развитието му е спряно практически в полза на съседните Батак и особено бившите села Чепино, Лъджене и Каменица които от края на 50-те години на 20 век са обединени административно и териториално и образуват днешен Велинград. Не се разработват находищата на термални минерални води в Ракитово. Каптираните в края на 90-те години не се разработват и използват за целите на балнеолечението. В края на тези години се допуска разрушаването и на санаториалния комплекс за климатично-оздравителни процедури. Голяма територия от землището на Ракитово е отнета и придадена като територия на община Батак в зоната на високопланинския язовир от национално значение, носещ същото име – Батак. Така политическата конюнктура тогава ощетява Ракитово, единствено защото от това селище няма партизански фигури. Връщането към нормално развиваща се икономика на пазара дава нов, реален и то много голям шанс на гр. Ракитово. Приоритет на община Ракитово е привличането на инвестиции и развиване на туристическия отрасъл.

  • к.к. Цигов чарк.
  • Пещерата Лепеница - Отворена за туристи от 11.09.2010 г.
  • Биосферен резерват Мантарица.
  • Часовниковата кула.
  • Параклис „Св. Никола Летний“ 14 в.
  • Крепостта Цепина
  • Палеонтологично находище - с. Дорково
  • Крепост-град в местността "Градот"
  • Стражева крепост "Пелевата кула"
  • Неолитно селище от IV в. пр. Христа в местността "Могилите"

Пещера "Лепеница"

На 17 км. югоизточно от Ракитово се намира пещерата „Лепеница”, която представлява изключителен туристически обект. Разположена е в Западните Родопи, на левия бряг на река Лепеница, в подножието на връх Сюткя (2186 м). Пещерата е обявена за природна забележителност на 10 октомври 1962 г. Повече от 50 години е била недостъпна за туристи, но след направени проучвания и социализация е отворена за туристите на 11 септември 2010 г. Тя е на три етажа, като 1-вия етаж е с дължина 273 м. и през него тече подземна река, на средния етаж при дъждовно време се образуват 4 езера, а в сухо остават само 2 езера. Третият етаж е сух. 

Пещерата е дълга 1525 м. /от тях проучени и картирани са 1356 м./, заема площ 52 дка. и е разположена на 975 м. надморска височина, с денивелация 10 м. Територията около входа й  е покрита с горски площи. До пещерата има достъп и от Ракитово и от Велинград.

„Лепеница” предлага нещо съвсем различно от всяка друга пещера. Запазена е в непроменен вид, абсолютно натурална e, няма осветление, трасето е обезопасено само с дървени скари, мостчета, стълби, парапети и предпазни въжета. Температурата в нея е около 10 градуса. 

Входът на пещерата е тесен и висок около метър. Прокаран е от пещерното дружество в Ракитово като втори вход за пещерата, тъй като естественият е затънал във вода. Още с влизането се налага да  преведем глави пред приказния пещерен свят, в който се потапяме. А от там навътре се разкрива каменния свят на „Лепеница” нарисуван от най-различни причудливи форми и шарки и колкото по-навътре, толкова по-богати.

След входа има няколко зали. Подът на първата зала е покрит с едри люспи, които приличат на мидени черупки, и когато пещерата е осветена те пречупват светлината в различни цветове. Другите зали са: зала на кратерите, зала на бисерите, големия и малкия храм. Някои от тях имат интересни имена като: „Концертната зала”, „Арманите”, „Срутището” и „Камината”, а един от сталактоните кръстен „Цепката" е емблемата на Лепеница.

Със сигурност природата е била щедра откъм пещерни скулптури в „Лепеница”, които са уникални, красиви и с чудни форми. Има множество пещерни образувания от сталактити, сталагмити и сталактони, а човешката фантазия може да ги оприличи на животни, чадъри, гори, оръдия и нежни драперии.

Едно от редките чудеса на подземния свят се намира тук –пещерни бисери, някои с големина до 3 мм. Познати са също като пещерни перли. Те се образуват в продължение на хилядолетия и ако се извадят от пещерата и се изсушат се разпадат на прах. В  „Лепеница” са открити седем бисера, които са изложени в Националния музей по естествена история в София.

Пещерната фауна също е много богата и интересна. Вътре има над 24 вида животни, като сред тях са осем вида прилепи, които обитават пещерата през различните сезони, a бpoят им нaдминaвa 100.
Има също така бръмбарчета, паячета, стоножки и др. организми, от тяx 6 ca категоризирани ĸaтo тpoглoбиoнти – opгaнизми, живeeщи eдинcтвeнo в пeщepитe, на тъмно. Ocтaнaлитe 18 видa opгaнизми ca нapeчeни тpoглoфити,  тъй ĸaтo живeят нa cвeтлo и нa тъмнo, нo ниĸoгa нe ca нaпycĸaли пeщepитe. Cлeд милиoни гoдини пpeĸapaни тaм, тe нямaт oчи, нямaт дopи пигмeнтaция. Има животни, които са открити само в този район и ги няма никъде по света. Едно такова е бръмбарчето „Буреши”, което носи името на неговия откривател академик Ивaн Буреш - един от известните биоспелеолози на България. Друга уникална животинка е паячето на д-р Дренски и стоножката, открита от Петър Берон. Шест от видовете, установени в района на „Лепеница”, са сред приоритетните за опазване за цяла Европа. Всичко това е доказателство, че пещерата е изключително интересен свят за науката, защото е богата, красива и изградена от  разнообразни пещерни образования и уникален животински свят.

За да изследват Лепеница и пещерите около нея, жителите на Ракитово създават на 27 юли 1930 г. първия клон на Българското пещерно дружество – София. Още преди това, през 1925 и 1927 г., биоспелеологични изследвания при своето посещение в нея прави акад. Иван Буреш (1885 г. – 1980 г.) като ръководител на Царските природонаучни музеи.

Пещерата е социализирана през 1930 година и от тогава до 1935 г. в нея се е влизало през естествения й вход от първия етаж, през студената и пълноводна тогава подземна река. По-късно естествения вход е зазидан и направен изкуствения на нивото на втория етаж от пещерата. 

Около 400 метра от пещерата са изследвани и картирани през 1931 г., като следват още експедиции, но пълно картиране и изследване е организирано едва през 1973 г. 

Посещението на пещерата „Лепеница” е едно екстремно приключение, което препоръчваме на всички любители на природата. Не е необходимо да имаш особени физически възможности и подготовка, за да се впуснеш в това приключение. Тъй като пещерата не е облагородена в нея се влиза само с водач и специална екипировка, включваща -  ботуши и каска с челник - лампа, предоставени от пещерняците. Може да се каже, че разходката вътре се преминава с лекота. Преодолява се мокрия терен, на места се гази в кални локви, на прекалено ниските места пък се прилага патешко ходене или се пълзи, катериш се или се спускаш по отвесните хлъзгави стъпала, но непрекъснато следиш осветените места от лъча на лампата, за да не пропуснеш нищо от декорите на пещерата.

Влизането в нея става на групи, не по-големи от 10 души, а движението вътре се осъществява само по строго определени маршрути. 

Параклис „Св. Никола Летний“

Той се намира върху бивш манастирски комплекс от 14 век. Храмът в манастира е бил един от най-големите четири в страната. От този тип е останала само църквата „Света София“ в град София.

Часовниковата кула

Часовниковата кула се явява своеобразен архитектурен паметник на културата от местно значение, един от символите на Ракитово, изграден на северозападния склон на височината „Бърдо”, досами града. Тя е една от малкото запазени кули в България, изградена като дар за населението в периода на зрялото възраждане.  Строежът й финансират двама българо-мохамедани – Афуза Юсеин ефенди /кмет/ и неговият баща Вели Хаджи Муса ефенди. Дарителският акт е в памет на двамата братя на кмета, тръгнали на поклонение в Мека и не се завърнали в Ракитово.

Строителят на кулата се казвал Малик Челеби, а негов помощник е 17 годишният калфа Георги Дзигаров от Ракитово, станал по-късно утвърден майстор-строител.

Кулата, която те изграждат е от две части с формата на осмоъгълник, покривът е конусовиден, обшит с ламарина. Каменната зидария е разделена с 11 хоризонтални дървени пояси от трепетлика /осика/, поставени през метър. Висока е 18.60 м., стените са с деб. 80 см. От основата до корниза височината е 11.50 м., а от него до върха 7.10 м. Каменният й корниз е покрит с керемиди.От трите страни под него има по едно малко прозорче, а в пространството под всяко прозорче по два мазгала. Профилът на вратата е направен от бял камък и е елипсовиден, а самата врата е желязна, висока около 1.50 м.Часовникът има два циферблата с римски цифри, а камбанката мелодично отброява всеки 30 минути.

За съжаление по различни причини в  продължение на редица години кулата е била занемарена и изоставена.

През 1958 г. е направен основен ремонт на часовниците, а през 1960 г. е подменено вътрешното стълбище. Над входната врата от северната страна е била зазидана каменна мраморна плоча с надпис на арабски език. От 1994 г. тази плоча изчезва. Благодарение на нашия съграждан Здравко Андонов, който беше направил снимки на плочата, от общината успяхме да я възстановим и тя бе поставена отново през 2011 г. Добавихме и друга плоча с част от преведеният от арабски текст от ст.н.с. Катерина Венедикова от Института по история при БАН.

Целият текст на плочата гласи: „Празник! Да възнесем хиляди прослави на Онзи Господ на благоденствието! Той ни подтикна да изречем за наставника, когото следвахме, една благословия. Сътворихме този нов часовник, който показва времето.Всяка част от годината да ни направлява към Рая – вечно жилище. През 1289 година по Хиджра Божията помощ дари на Ракитово тази милост. Причината за добрините са хаджията Муса ефенди и синът му Хафъз Хасан ефенди. 1289 година по Х.”. Годината е по арабския лунен календар. Според летоброенето, възприето в целия свят, преизчислена годината на построяването е 1872.

В периода 2002-2003 г. беше открадната и камбаната, която със звъна си отброяваше точното време и се чуваше и в отдалечените части на града. През 2004 г. Община Ракитово и фондация “Работилница за граждански инициативи”  предприеха инициативата за благоустрояване на района около кулата и социализиране на паметника. С оглед по-лесен достъп до нея се изгради циментово стълбище и беседка с маса и пейки за почивка. Беше закупена и поставена нова камбана.

От години часовниковият механизъм на кулата се поддържа и регулира от сем.Здравко и Катя Здравкови. След смъртта на г-н Здравков за поддръжката се грижи жена му Катя. Благодарение на тяхната работа и до днес можем да се радваме на звъна на камбаната, отброяващ часовете и да се ориентираме за минаващото време по точно настроеният часовников механизъм.

Крепостта Цепина и информационен посетителски център

Крепостта Цепина е разположена над село Дорково, което е част от община Ракитово. Най-известният владетел на крепостта е деспот Алексий Слав или още наричан "Господарят на Родопите". Племенник е на Цар Калоян и след узурпирането на престола от Борил през XII век той разширява владенията си върху източните и западните Родопи. Крепостта е създадена през IX век разположена върху 25 дка с много модерни за времето си отбранителни и водосъдържателни съоръжения. В крепостта е имало три църкви като от едната са извадени два мраморни олтарни релефа на апостолите Петър и Павел. В момента те са в постянната експозиция на Ермитаж в Санкт Петербург. Достъпът до крепостта е свободен, има изграден асфалтов път и паркинг до хижата в подножието на крепостта, а от местните жители може да научите много легенди за епичните битки, безстрашните войни и красивите болярки свързани с историята на крепостта. В близост са също разкопките на праисторически животни, които предизвикват небивал интерес у чуждестранни археолози и учени.

Палеонтологично находище - с. Дорково

„Плиоценски парк - Дорково“ е изграден в близост до палеонтологичното находище край с. Дорково, което е най-голямото в Европа находище на мастодонти от рода Ананкус анвернензис от периода на късния плиоцен отпреди 4-4.5 милиона години. При разкопки на българо-френска експедиция през периода 1985-1987 г. палеонтолозите са намерили на терен от 15 кв. м. около 600 кости с различна големина от над 30 вида животни. Такова струпване на костен материал не е намерено никъде в Европа. Палеонтологичното находище край с. Дорково е обявено за природна забележителност през 1990 година. Още тогава учените от българо-френската експедиция предлагат на мястото да се изгради палеонтологичен музей.Тяхното предложение намира реализация и на мястото се изгражда единствен по рода си музей. Това е Диорама „Плиоценски парк” – Дорково, открита през лятото на 2013 г. Диорамата представлява възстановка на субтропичната среда на обитателите на района от времето на плиоцена. Плиоценският парк показва в цял ръст и найвеличественият представител от онова време – мастодонт от рода Ананкус анвернензис.

 

С Решение № 339/21.02.2022 г. на Общински съвет гр. Ракитово се променя Решение №528/29.05.2017 г. във връзка с огигуряването на безплатен вход за посещение на Плиоцентски парк - Дорково и музейна експозиция в "Информационен посетителски център - Цепина". Безплатният вход за посещение на двата туристически обекта ще бъде един път в месеца - всеки първи четвъртък на месеца

Пашино бърдо над Ракитово- по стъпките на древните траки

Хижа „Пашино бърдо“- място за летен и зимен отдих в Родопите

Местността „Пашино бърдо” се намира на 22 км на юг от гр.Ракитово, на 1530 метра  надморска височина. В околността на тази местност има исторически и природни забележителности.Там са открити тракийско светилище и крепост от V-III в. пр.н.е.   Пашино бърдо е изходна база за посещението на връх „Сютка“ и на курорта „Цигов чарк“ през резерват „Мантарица“ по маркирани пътеки. До Пашино бърдо може да се стигне с кола – половината път е асфалтиран, а останалата част - път макадам.  Достъпа до местността може да се осъществи по три пътя: по път за кола през м. „Блатца“ и м. „Кемалица“, по пътека пеш през м. „Дронтовица“ и по пътека през м. „Горна Варница“.

Исторически и природни забележителности в местността са :

  • М. „ДРОНТОВИЦА“ – това е било мястото на тракийските Дионисиеви празници. Наоколо има тракийски могили. Мястото е защитено от вятър, има вода /там минава водопровода за Ракитово/ и чудесна поляна. Условията за бивакуване са много добри, защото може да се дойде и с кола /джип/ през м. „Блатца“ /около 12 км. от Ракитово до Дронтовица, 7-километровият участък от Ракитово до „Блатца“ е асфалтиран/. Може да се направи просто разходка от вилната зона на Ракитово до „ Дронтовица“ за барбекю, защото пътят пеш от Сиромахово до Дронтовица е около 2.5 часа.
  • ТРАКИЙСКА КРЕПОСТ  и  СВЕТИЛИЩЕ  от V в. пр. н. е. – намира се на около 200 м. от поляната в м. „Пашино бърдо“. Повече са известни като СКАЛАТА на Пашино бърдо.
  • РЕЗЕРВАТ  „ МАНТАРИЦА“ – през 1968 г. планинския дял между гр. Ракитово и връх „Голяма Сютка“ е обявен за резерват с име “Мантарица”. Целта е опазването на най-старата гора в Родопите - иглолистна, широколистна и смесена, както и на уникалното обиталище покрай билото “Петлите” на глухари – вид застрашен от изчезване както в България, така и в Европа. През 1972 г. ЮНЕСКО включва резервата в програмата “Човек и биосфера”.

Над 700 тревни храстови и дървесни видове се простират върху 1072 хектара. Често се среща мечка, а още – елени, сърни, заек, дива свиня, лисица. Птичето царство е представено от орли, соколи, черен щъркел, лещарка, гривяк, черен синигер, голям пъстър кълвач и много други. При преминаване през резервата движението става само по маркираната пътека. Не се разрешава отклонение от пътеката, късане на цветя, гъби и треви, палене на огън, бивакуване и т. н.

Връх „Домузалан“

От Пашино бърдо пътеките към връх „ Сютка“ и връх „Домузалан“тръгват заедно, след около 400 – 500 м. в резерват „ Мантарица“ се разделят. От скалата на върха се открива чудесна панорама към яз. „Батак“, рида „Каркария“ и връх „Мел“. Именно тук сред красивата природа и интересните исторически забележителности може да откриете своето място за туризъм и отдих. Мястото, където може да отседнете със семейството си или с приятели е туристическа хижа „Пашино бърдо”. Тя е общинска база на Община Ракитово, област Пазарджик. Хижата представлява масивна двуетажна сграда,  построена през 1977 г. Разполага с 8 легла, в 4 помещения, вътрешен санитарен възел и баня. Има оборудвана туристическа кухня, механа с камина и голяма тераса, също с камина.  Хижата е основно ремонтирана през 2012 г. и се отоплява с локално парно. Водоснабдена е, но не е електрифицирана. Има агрегат. Бензинът за агрегата се осигурява от гостите. Цената за нощувка за един човек е 12 лв с вкл.ДДС, като включва ползване на кухня и барбекю. За резервация и повече информация: Васил Тоданов, GSM: 0877/579468. Природата около хижата е неописуемо красива.

Плиоценски парк и Крепост Цепина
Дата на публикуване: 20.04.2021