Z6_PPGAHG8001C6B0QP77BB1I2O16
Z7_PPGAHG800PTQ60QP77PFS12KF7

Символи

Дата на публикуване: 18.08.2020
Последна актуализация: 11.06.2021

                       Герб на Община Ракитово                                                      Знаме на община Ракитово

                     Герб на Община Ракитово                                   

 

 

Часовниковата кула

Тя се намира на края на Ракитово на южния скат на височината "Бърдо" в покрайнините на борова гора. Формата й е осмоъгълна и е с височина 18.60 м. Майсторът-строител се е казвал Малик Челеби. Първият часовников механизъм без циферблат е бил български, изработен от Георги Цурев - Тюфекчията. Той е дарение на Веле Хаджи Муса Ефенди и неговия син Хафъз Хюсеин Ефенди - помохамеданчени българи от Ракитово. Според преданието, през 1868 г. те тръгват за поклонение в Мека. По пътя, някъде в Анадола, са нападнати и пленени от разбойници. В трудните дни на пленничество двамата българи дават обет, че ако се избавят и успеят да се върнат в родното си село, ще направят голямо дарение за обща полза. След щастливото си избавление и завръщане, бащата и синът не забравят обещаното  и официално обявили за намерението си да съградят кула с часовник. По това време в Ракитово има около 80 къщи с 260 българо-мохамедани и 40 къщи с 300 българи християни. Те възложили поръчката за изработване на часовниковия механизъм на майстор от близкия до Ракитово град Пещера. След даването на поръчката за механизма е трябвало да изберат мястото за градежа на кулата. Дарителите искали камбанения звън да се чува еднакво добре от цялото село. Била направена специална дървена кула-скеле, на която закрепили камбаната. В средата на селото звукът отеквал слабо и глухо. Преместили дървеното скеле на върха на "Бърдо", но там той се "разпилявал". Свалили скелето по-ниско, на сегашното място. Камбаненият звън се чувал добре от цялото село, та чак до местността "Чуката" /днешна гара Костандово/, намираща се на 5-6 км. Часовниковата кула е завършена през 1872 г.

Осмоъгълната каменна основа е със страна 4,00 м. Дървените пояси са разположени през един метър и са от осика. Дебелината на стените е 0,80 м., а височината на това каменно тяло е 11,50 м. Над него се издига осемстенна призма с височина общо 7,10 м., която е измазана на 2/3 от височината си. Останалото е ажурна конструкция, завършваща с конусообразен покрив, обшит с ламарина и завършващ с къс шип. Височината на кулата е 18.60 м.  В пода на кулата има кръгъл изкоп с дълбочина около два метра.