Община Ракитово

РЕЛЕФ

Релефът на община Ракитово е с преобладаващ планинско-котловинен характер, който е формиран в условията на сложна геоложка обстановка. На територията на общината се наблюдават най-различни типове релеф – ниско-, средно- и високопланински, котловинен, долинно-терасен, карстов и др. Това голямо разнообразие на релефа се дължи на взаимодействието между активните движения на земната кора и различни екзогенни релефообразуващи процеси (ерозия, свлачища, срутища и др.). При стопанското усвояване на територията влияние оказват и значителните наклони на терена. Те се явяват определящ фактор за типовете земеползване в общината, местоположението на населените места, конфигурацията и състоянието на транспортната система и другите инфраструктурни обекти.

КЛИМАТ

Климатът в община Ракитово се характеризира с разнообразие на числовите стойности на климатичните елементи, вариращи в широки граници в отделните части на територията. Влияние върху тези параметри оказват - надморската височина и изложението на склоновете. Годишната продължителност на слънчевото греене е около 2200 часа (за станция Велинград – 2157 часа). Средногодишните температури са в границите от 4ºC до 11,5ºC, при закономерно понижаването на стойностите с увеличаване на надморската височина. Най-студеният месец от годината е януари, когато средномесечните температури са отрицателни и варират от -1,8ºC (Чепинската котловина) до -2,8ºC (язовир „Батак“). Вътрешно-планинското местоположение на Чепинската котловина е причина за формирането на сравнително ниски стойности на средномесечната температура на най-топлите месеци в годината – юли и август (съответно 17,3ºC и 17,9ºC). Температурният режим оказва влияние върху стойностите на абсолютната и относителната влажност на въздуха, която на свой ред има отражение върху ландшафтно-екологичните условия за оптимално развитие на растителността. Минималната средна годишна относителна влажност варира от 60 до 80%. Средногодишните суми на валежите в района варират от 616 мм в котловинната част на общината до 910 мм във високопланинската й част. Годишното разпределение на валежите в Чепинската котловина показва наличие на два валежни максимума – през месеците април-май и ноември-януари. В Чепинската котловина снежната покривка се задържа в продължение на 49 дни, като трайното задържане на снежната покривка започва от месец декември и завършва през месец март. Розата на ветровете показва, че ветровият режим е с преобладаваща посока на ветровете от североизток, следвани от северните ветрове. С по-слабо проявление са ветровете от югозапад и запад. Тихото време е със стойност 60 %.

РЕЧНА МРЕЖА

Речната мрежа на общината включва основно водосбора на р. Мътница. Тя протича през източната част на Чепинската котловина и се влива в Чепинска река, като се явява нейният най-голям десен приток. Река Мътница е с дължина 16,3 км, а водосборната й площ е 230,7км². По-важни леви притоци на р. Мътница са р. Връбница и Ракитовска Стара река. Режимът на речния отток е с максимум през април и май (когато речните води нарастват до 18% от годишния воден обем), а минимумът е през август и септември. Водното ниво на грунтовите води в ниските тераси е плитко разположено и е хидравлически свързано с речните води. То се покачва по време на пълноводната фаза на реките и често причинява разливания и локални заблатявания. Община Ракитово е част от язовирен район „Батак“. Водохранилището има завирен обем от 315 млн.м3 и залята площ от 22 км2. В бреговата зона на язовира е изграден курортен комплекс „Цигов чарк“, част от който попада в землището на община Ракитово. На територията на община Ракитово са изградени и 2 микроязовира . Единият е в землището на гр. Костандово, а другият – в землището на с. Дорково. Микро язовирът в Костандово не функционира от повече от 10 години, поради скъсване на язовирната стена. Микроязовирът в с. Дорково е превърнат в частен рибарник.

МИНЕРАЛНИ ВОДИ

Термалните минерални води са едно от неоценимите богатства на община Ракитово. След подробни хидротермални изследвания и дълбоко сондиране, в източната част на Чепинската котловина е открито находище на термални минерални води с температура до 50º C и ниска минерализация (0,36 г/л). По състав минералните води са азотни, алкални, сулфатни, хидрокарбонатни, натриеви, флуоридни и силициеви. Находище на минерална вода „Ракитово” заема площ от близо 3 кв. км (в землището на гр. Ракитово и гр. Костандово) на средна надморска височина от 760м. В землището на гр. Костандово има изграден минерален плаж.

ПОЧВИ

На територията на община Ракитово се наблюдава голямо многообразие от почвени типове и подтипове, което е резултат от разнообразието в съчетанията на литографската основа, почвената покривка, хидроложкия режим и др. Най-широко разпространеният почвен тип са кафявите горски почви. Характерно за тях е, че те са предимно леко песъчливо-глинести, с дълбочина на профила от 40 см до 60-70 см и са с малка мощност на хумусния хоризонт. От подтиповете на кафявите горски почви се срещат: светли, тъмни и вторично затревени. Пространствата, които те заемат са с важно стопанско значение, предвид екологичните им функции и свойства за формиране на водния баланс. В съчетание с кафявите горски почви, на някои места се срещат рендзини. Те са с плитка дълбочина на проявление (до 10 см, а в определени случаи и до 30 см) и са с ниско хумусно съдържание. В пояса на дъбовите и смесените широколистни гори се срещат канелените горски почви. Те са представени от следните подтипове: слабо излужените, излужените и оподзолените канелени горски почви. По речните тераси се наблюдават алувиално-ливадните почви. Те са най-плодородните почви на територията на общината.

РАСТИТЕЛНОСТ

Растителната покривка на територията на община Ракитово е представена от няколко горски растителни вида. В зависимост от надморската височина горската растителност формира няколко горски пояса – габъро-горунов, буков и иглолистен. Около 70% от горския пояс е зает от иглолистни дървесни видове. В планинските оградни части на Чепинската котловина, попадащи в обхвата на община Ракитово, дървесната растителност е представена от гори от бял бор. На север те преминават в смесени гори от бял бор и обикновен горун или в съчетания на бял бор с обикновен бук. В северните подножия на Баташка планина, южно от гр. Ракитово, белият бор формира асоциации с черния бор, а в ридовете, източно от долината на река Мътница, той заема широки площи в смесени ценози с участието на ела, обикновен бук и смърч.