Почетни граждани

Дата на публикуване: 18.08.2020
Последна актуализация: 09.08.2021

Ангел Павлов Узунов – посмъртно с Решение №217/21.12. 2001 год.

Ангел Узунов Ангел Узунов е роден на 1 ноември 1928 г. в с. Ракитово. Произхожда от бедно семейство, затова от 9-годишен работи в местната дъскорезница по 10 часа на ден. Основно образование получава в ракитовското училище и продължава образованието си в гимназията в Лъджене. Дипломира се с отличен успех, но започва работа в каменната кариера в Ракитово. Няколко месеца по-късно постъпва нередовен учител в прогимназията на родното село. Завършва задочно Учителския институт в гр. Дупница – през 1953 г. В Ракитово се открива Трудово възпитателно училище и той с огромно желание постъпва на работа при „морално застрашените момчета”, „трудни деца”, „ничии”, „временно изпаднали в затруднение”, „светкавично развиващи се”, с които остава неотлъчно 38 години (до 1991 г.) – 20 години като директор и 18 години като учител. През тези напрегнати години той лекува изкривените болни души на 3000 момчета, разумно и компетентно ръководи дейността на над 500 учители, възпитатели и административно-помощен персонал.

Ангел УзуновПо-съществените приноси на Ангел Узунов за развитието на социалната педагогика в България се съдържат в следните негови публикации: Вечерните занимания в училището-интернат (1963); Ролята на педагогическия колектив в ТВУ за възпитателната работа с учениците (1966); Как да работим за задържането на учениците в ТВУ (1968); Извънкласната работа в ТВУ (1972); Опитът на поколенията (1975); Съпоставка на организацията на работата в ТВУ у нас с трудовите колонии в СССР и другите социалистически страни (1982); Социални предпоставки за извършване на противообществени прояви от малолетните и непълнолетни правонарушители у нас (1984); Противообществените прояви на малолетните и непълнолетните правонарушители и работата ни с тях (1985) и др. Ангел Узунов публикува своите възгледи и опит в различни специализирани списания – Народна просвета, Начално образование, Български език, Съвременник, Обществено възпитание, Семейство и училище, География, Обучение по география.    

Той има публикации и във вестниците „Учителско дело”, „Поглед”, „24 часа”, „Народна младеж”, „Народна култура”, „Работническо дело”, „Семейство и училище”, „Септемврийско знаме” и мн. др.

Ангел Узунов умира на 11 април 1999 г. след два инсулта и тежко боледуване. В знак на признателност към неговия живот-подвиг и като послание за приемственост със следващите поколения днес ракитовският дом-училище се нарича „Ангел Узунов”.

Живот без междучасиеСамораслеци деца наши

д-р Васил Петров Ташев – посмъртно с Решение №218/21.12. 2001 год.

проф.Асен Карталов – с Решение №208/31.01.2005 год.

проф. Карталовпроф.д-р Асен Асенов Карталов - доктор на философските науки. Роден през 1932 год. в град Ракитово.Завършва Първа мъжка гимназия в град Пловдив.Член на БКП през 1958 година. Завършва СУ "Климент Охридски", Философски факултет, като е стоял на една банка с експрезидента д-р Жельо Желев.

Професор Карталов е хабилитиран преподавател в ПУ "Паисий Хилендарски" в катедра "Философо-Исторически науки", доктор по Диалектология, изучава законите на д-р Зигмунт Фройд.В момента проф.д-р Карталов, е пенсионер, но е хоноруван преподавател в Пловдивски Университет "Паисий Хилендарски", на студенти от различни специалности.Преподава "Философия".Един от любимите преподаватели, на студенти от всички курсове и специалности.Той е женен и има две деца.

„В моя живот родният град Ракитово заема основно място. Той е всичко…Той е гордостта ми, любовта ми, тъгата ми, болката ми…” – казва в свое интервю проф. Карталов. „В Ракитово придобих здравите основи на моето бъдещо развитие като човек и личност. Получих солидно и качествено основно образование.Открих и развих в себе си интуицията да усещам истината, доброто и красотата.Не само да ги усещам, но и да ги ценя, да живея с тези златни ценности.” – споделя той. „Влюбен съм не само в родния си град, но и в хората му. Ракитовци са будни, интелигентни, талантливи, работливи, разговорливи, общителни, мирни, ведри и гостоприемни.

На Ракитово никога не съм казвал сбогом, нито довиждане, защото през целия си живот съм бил в него и с него.”

        Проф. Карталов се самооценява като академична личност. Изживял е 52 години академичен, професионален живот по правилата на академичната етика – на академичното доверие и академичната свобода.Успял е да бъде и гражданска личност, с постоянно будна гражданска съвест и собствена гражданска позиция.Смята се и за добър, приличен академичен преподавател, който отговаря на традиционните академични критерии и изисквания.Работи и общува със студентите си върху принципа на доброволността. Посещението на неговите лекции винаги е било доброволно, което може да се потвърди от почти всички негови бивши студенти, работещи в ПУ „Паисий Хилендарски" - някои от тях вече доценти и професори.

„За мен студентите са личности, а не факултетни номера. Аз ги ценя и уважавам като личности, зачитам личното им достойнство. Тогава доброволното им посещение на моите лекции е било не само, за да придобият знания, но и да се порадват на красивото академично общуване.” – споделя професорът. За него ПУ „Паисий Хилендарски" е дом, където се среща с колегите си, със студентите, помага.

        Проф. д-р Асен Карталов е автор на няколко книги, които както самият той казва са четивни. Една от тях е "Живях незабелязано". Името на книгата провокира. Това е една книга за нещата от живота, за антропологията на живота, която проф. Карталов преподава на своите студенти в Пловдивския университет. "Живях незабелязано" ще стигне до сърцето на всеки, който разгърне и прочете тази книга.

Живях незабелязано

От увлекателния, многопластов разказ читателят разбира, че въпреки пожелателното “да живея незабелязано, в неизвестност”, животът на Асен Карталов е забележим във всичките му проявления, защото той е явление - и в училище, въпреки отруденото детство - отличник; и в университета, въпреки мизерията - отличник; и в семейството, въпреки различията - обединител. За неговата преподавателска дейност говорят със суперлативи колегите и студентите. Прочитайки и рецензиите, и поздравителните адреси по повод 75-та му годишнина, трудно ще се съгласим, че такъв човек може да бъде незабелязан.

         Като “трите лудости” в живота си професорът определя четенето на книги, общуването с изкуството и туризма. Освен “лудост” по своите увлечения споделя и безпокойствието си от нечетенето на книги, непознаването на изкуството - театър, опера, балет, концертна музика и варварското отношение на хората към природата.

„Аз непрекъснато се движа. Всеки ден съм в работния си кабинет в любимия си университет.Но освен за университета, сърцето ми жадува за Ракитово, за планината. Мечтая пак да се изкача с приятели на връх Сютка. Само тялото старее, душата е вечно млада!” – откровено споделя в интервюто професорът.

 

Никола Михайлов Янев – с Решение №610/10.05. 2007 год.

Никола Янев - ЧолиНикола Янев – Чоли е роден на 25 февруари 1947 г. в град Ракитово, област Пазарджик, където завършва средното си образование. След отбиване на военната служба през 1967 г. започва работа и в продължение на три години е преподавател по акордеон в читалище „Будилник“ в Ракитово. През 1970 – 1972 г. е студент в „Естраден отдел“ на Българската държавна консерватория в София. От 1972 г. е учител по музика в СОУ „Климент Охридски“ в гр. Ракитово, където работи 18 години.Завършва Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ) в гр. Пловдив (специалност „акордеон“) през 1981 г. Работи като учител по музика в гр. Ракитово (ОСОУ „Христо Смирненски“ 1990 – 1996 г. и ОУ „Христо Ботев“ 1996 – 2010 г.), диригент на духов и фанфарен оркестър, както и на детска оперета. Ръководи хор, детски вокални групи, сватбарски оркестър „Ракита“, фолклорна група „Горски здравец“, групи за стари градски песни – „Серенада“ (в гр. Ракитово) и „Евридика“ (в гр. Костандово), фолклорна група на армъните от гр. Ракитово и Велинград „Кънтиклу носту“. Към януари 2015 г. е диригент на възродения градски духов оркестър на гр. Ракитово и е награден с почетния знак на община Ракитово. Взел е участие в над 1950 радиотелевизионни, концертни и фестивални изяви в България и чужбина.

Притежава над 100 дипломи и грамоти от различни конкурси и фестивали; Лауреат на V, VI и VII републикански фестивали на любителското художествено творчество, носител на златни, сребърни и бронзови медали; Сребърен медал като композитор за музика в театралната постановка „Госпожа Министершата“ от Бранислав Нушич, на театралния колектив към читалище „Отец Паисий“ – Велинград (1983 г.); Награден с Диплом и Плакет на ЦХС-София като диригент на детската оперета „Кривата пътека“ по музика на Димитър Петков и либрето на Емил Видлички и оркестрация – Никола Янев (1977 г.) Отличник на Министерство на Народната просвета – 1983 г.; Отличие „Старши учител“ -1984 г. Удостоен с „Паметен знак“ на ОЦХС – Пазарджик (1987 г.); Носител на почетния знак на Старопланински събор „Балкан фолк“ – гр. Велико Търново-2000 г. и 2004 г. Грамота от Дружеството на писателите и артистите власи от Македония – за принос във влашката култура – Скопие, 2001 г.;

Притежава първа професионално-квалификационна степен като учител – 1998 г. През 2001 г. награден с почетно отличие „Неофит Рилски“ от Министерство на образованието и науката; Удостоен със званието Man of the Year-2002 на Американския биографичен институт. Награди –„Сладкопойна чучулига“ от Общество за музика и танци в Пазарджишка област – 2003 и 2019 г. Награден е с грамота и златен сфинкс със сребърен ритон от Министерство на културата през 2008 г; Никола Янев е почетен член на Национален музикално-фолклорен съюз „Орфеево изворче“. През 2007 г. получава званието „Почетен гражданин“ на Ракитово; Награден с „Голямата награда“ за акомпанятор на 10-ия Национален фестивал на старата градска песен „Пей сърце“ Кюстендил – 2016 г. През 2016 г. удостоен със званието „МАЕСТРО“ от Европейската асоциация на фолклорните фестивали-EAFF. Грамота – Почетен знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики – от Министерство на културата, 2017 г. Специална награда за аранжимент и съпровод от фестивала на старата градска и шлагерна песен „Нежни спомени“ - Панагюрище 2019 г. „Голямата награда“ за цялостно творчество от фестивала на шлагерната и старата градска песен „Пей сърце“ - Кюстендил 2020 г.

В едно свое интервю за в. „Знаме” на въпросът: Имате ли самочувствието на откривател на детски музикални таланти? – Маестро Янев отговаря – „Колкото и нескромно да звучи, да. Съставите „Пионер”, „Здравец”, „Цвете”, „Славянка”, ромският „Джипси Ритмика” изваяха прекрасни певци и музиканти. Голямата гордост за мен и Ракитово е Катерина Тупарова – примата на Оперетния музикален театър „Стефан Македонски” в столицата. Тя започна музикалната си кариера още в четвърти клас като солистка на вокална група „Славянка”. Изпълняваше и главната роля в споменатите детски оперетки.

Двама мои възпитаници – Емил Ганев и Илия Андонов, са майстори на акордеона и преподават музика в училища в града. Ученикът ми по тромпет Борис Таслев сега е сред най-добрите контрабасисти в джаз-формации. Сашка Хърова от ромското училище е солистка в известния оркестър „Рико Бенд” с изяви в България и чужбина.

Продължавам да обучавам в народно пеене Гергана Благоева в седми клас и четвъртокласничката Мария Гивечева. В престижни фолклорни фестивали и конкурси двете момичета печелят златни медали.”

От всичко изброено е видно, че Маестро Никола Янев е един от хората докоснат от музата на музиката Евтерпа, талантлив музикант, за който музиката е неговият смисъл и живот. Със своя упорит труд, неуморен творчески дух, отговорност и неспирен бяг към нови и нови изяви и откриване на нови таланти той е една неделима, несравнима част от културния облик на гр.Ракитово. Без него градчето щеше да пустее, без звука на акордеона, без народните песни, без патриотичния звук от музиката на духовия оркестър, без нежните гласове на младите таланти – щеше да е тишина. Жителите на Ракитово са горди от факта, че Никола Янев е техен съгражданин.

Милош Георгиев Зяпков - посмъртно с Решение №611/10.05. 2007 год.

Милош ЗяпоковМилош Зяпков е български поет, сатирик, белетрист и писател. Роден е на 18. 01. 1940 г. в гр. Ракитово. Кръстен е на приятел на баща му - анархист от Лъджене, зъболекаря Милош Попов. Растял слабичък, но умен. Проговорил, преди да е проходил и още от съвсем малък бил гордост за баща си. Има и по-малък брат кръстен на дядо им по бащина линия – Костадин. Баща им и лелите им били хора способни, артистични натури, с люти характери. Когато бил в гимназията в Лъджене баща им станал анархист. Арестуван е за това и лежал в лагера Богданов дол, което слага отпечатък върху трудния път на поета. Eдни от първите стихотворения на Милош са свързани със събитията около арестуването на баща им и смъртта на вуйчо им също арестуван и умрял в затвора.

          Всяка година, в деня на вуйчовата им смърт, близките се събирали, ходели с цветя на гроба и на кошарата, откъдето бил арестуван. Този протест учел двамата братя на смелост и на взаимност. Есента на 1989 година, когато отново с много роднини и приятели, се събрали на кошарата, Милош изпял съчинената от него "Песен за Боян".

         Родителите на Милош, макар и с твърде различни характери са имали общи възгледи за свобода, правда, прогрес.  Когато трябва той да продължи учението си, те се спират на Педагогическото училище във Велинград. Там се подготвяли учители за началните училища. Милош растял бързо и физически, и духовно. Завършва Педагогическото училище с отличие.

Баща им се връща от затвора в началото на 1950 година. След лагера тормозът над него не спрял. Получил инфаркт и за това Милош и брат му работят здраво, за да оцелеят. Пасят прасета и крави, карат дърва с магарета. Родителите им решили да ги възпитават по-сурово за това ги оставяли да спят сами в гората, изпращали ги на Сютка да кърмят телетата. В торбичките си обаче винаги имали книжка, тетрадка и молив. Тогава Милош написва първите си стихотворения за Ботев, Левски, Бенковски. В училище и двамата братя били отличници. Започнали да учат цигулка при момчетата на едно интелигентно ракитовско семейство – Елкини, с които също така били приятели.

        През 1951 година ракитовският общественик - Тодор Пелев, подготвя оперетата "Русалка". Двамата брата също са включени, като на Милош е дадена много малка роля, но още тогава се разбира, че той има артистични заложби. От малък проявявал тези заложби – играел и рецитирал в местното читалище, пишел стихове и сценарии, режисирал и ръководил кръжоци. По-късно той изиграва не една силна роля на читалищната сцена.

Записва задочно педагогика и литература в Софийския университет „Климент Охридски“. След дипломирането през лятото на 1957 год. е назначен на работа в ТВУ "Максим Горки"    където работи до края на живота си. Милош обиква своята работа, защото обича и "трудните" деца. Пролетта на 1959 год. отива в казармата в Трудови войски. След година и половина, на 30. 09. 1960 г., го освобождават от казармата, за да работи в училището, като е бил задължен да дослужва още две последователни лета по три месеца.

Освен училището, Милош имал и други занимания: много роли на сцената на местното читалище, писане на сценарии, участие във фестивали, подготовка на местния вестник "Родопска твърдина", ръководене на театрален кръжок и кръжок по поетично майсторство, четене на книги, игра на карти и табла, ходене на риба, пийване с приятели... Общо казано той е бил сериозна фигура в Ракитово, имащ влияние над различни хора и когато е излизал на площада или да играе карти в кръчмата, около него веднага се оформяла някаква група.

През цялото това време Милош бил силно влюбен в Гинчето. Женят се през 1961 г. и същата година се ражда дъщеря им - Албена.

След 1989 г. участва активно в демократичните промени, които се случват в България. Сътрудничил е в печата със сатирични и публицистични творби, по негови текстове са изпълнявани естрадни песни. Една от тях е песен изпълнявана от Деян Неделчев, който печели първа награда на „Златният Орфей“ с „Къде си ти“, музика Хайгашот Агасян.

Приживе на няколко пъти подготвя свои ръкописи, но негови книги със стихове, проза и сатира излизат от печат едва след смъртта му – „Не исках да съм просто жив“ (1992), „Събрани творби “ (2000; 2003). Милош има стихове за правдата, тя е част от неговата човешка същност. Работел е върху епиграми, мисли, афоризми...Единствен негов наследник е дъщеря му Албена Милошева Зяпкова, която наследява авторските права над произведенията му.

„Милош е творил за себе си, за близките си, не е търсил слава, признание, а „отровен и сам" е създавал автентичния и надвременен портрет на правдолюбеца в епоха на терор. Най-хубавите му стихове са изпълнени с неподозирана философска дълбочина. Сложни, драматични, без следа от евтин сантимент, но с дълбока човещина те проникват отвъд привидността на делника, за да обяснят защо „тежи ми времето и тази самота", защо все повече са „кратките срещи" и все по-болезнени са „дългите разлъки". Не се учудвайте, че няма да откриете омраза и озлобление в тази поезия: така е с извисените хора, които могат да кажат - „смъртно само себе си раних". Да, те няма да ви изплачат страданията си, няма да натоварят душата ви и със своя ужас, но ще се опитат да намерят във вас съобщници. Може би малцина творци с драматичната съдба на Зяпков биха издържали на изкушението да създадат поема за мъченичеството.” - пише през 2000 г. в своята статия „НЕСВЪРШЕН СТРАШЕН СТИХ..." Георги Цанков

С думите: „Милош Зяпков и в поезията, и в сатирата, а най-вече и в духовната си вселена беше устроен да пробива с глава каменни зидове, да превръща своята болка в ласка за ближния, да дарява самоотвержено свобода и надежда.” завършва Цанков статията си.

Милош Зяпков умира на 50 години през юни месец 1990 год. при неизяснени обстоятелства.

За принос в развитието на българската словесност, през 2008 год. с Решение № 178 на Общински съвет – Ракитово е взето решение за ежегодно провеждане на конкурс за Националната литературна награда „Милош Зяпков“ . Съучредители на Наградата са Съюзът на българските писатели, Сдружението на българските писатели и Сдружението на писателите в град Пазарджик. От тогава, с изключение на две години, Община Ракитово ежегодно провежда този конкурс, в който взимат участие талантливи автори на книги с поезия, хумор или сатира. Има и съпътстващи конкурси за творби в областта на лириката, хумора /файлетони, басни, епиграми, афоризми, стихове и др./ и проза /разкази, есета/ за ученици от област Пазарджик и за ученици от община Ракитово.

Ангел Георгиев Дойкин - с Решение №127/29.05. 2008 год.

проф.Крум Дамянов - с Решение №159/27.06.2008 год.

Крум ДамяновПрофесор Крум ДамяновПроф.Крум Дамянов - е български скулптор, автор на едни от най-мащабните скулптурни мемориални ансамбли на България през 70-те и 80-те години на ХХ век, професор и академик. Роден на 31 август 1937 г. в Ракитово, Пазарджик.

          През 1962 г. завършва НАХ „Николай Павлович“ в София, специалност „Декоративно-монументална скулптура“ при проф. Любомир Далчев. От 1969 до 1994 г. преподава в катедра „Рисуване и моделиране“ към Архитектурния факултет на Висшия институт за архитектура и строителство в София, където става професор, а от 2015-а година е академик на БАН. След 1994 г. преподава към катедра „Скулптура“ на Националната художествена академия<, София.

          През годините проф.Дамянов е носител на различни високи съюзни и държавни отличия:

  • Наградата „Иван Лазаров“ за Монументална скулптура за 1965 и 1982 г. Лауреат е на Димитровска награда.
  • „Червено знаме на труда" за цялостна творческа дейност, със званието "Заслужил художник" (1981), три пъти е носител на наградата на СБХ за скулптура на името на акад. Иван Лазаров (1977, 1981 и 1986).

  • През 1992 година Международният биографичен център в Кембридж, Великобритания включва Крум Дамянов в своето издание "Men of achievement". Американският биографичен институт три пъти го включва в своята енциклопедия "Five hundred leaders of influence" през годините 1994, 1998 и 2003.

  • През 2009 г. е отличен с Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ връчена му за изключителния му принос за развитието на съвременната българска скулптура.
  • Избран е за академик на БАН на 9 май 2015 г.
  • През май 2016 г. е отличен с орден „Стара планина“ – първа степен.
  • През 2017 г. получава най-високото отличие на Министерството на културата - "Златен век" с огърлие.

         Една от основните теми в творбите на проф.Дамянов са героизмът и страданието на България. Няма пластичен материал, неизползван от големия майстор в творческата му практика. Камък и метал, дърво и глина, дори кожа, това е материалният свят, в който се раждат неповторимите му образи. Името на автора е свързано с редица стойностни монументи и мемориални ансамбли в България:

Мемориални ансамбли

  • 1977 – „Бранителите на Стара Загора“ („Самарското знаме“), Стара Загора       
  • 1981 – „Създатели на българската държава“, Шумен
  • 1985 – „Асеневци“, Велико Търново

Монументи

  • 1978 – „Знаме на мира („Камбаните“), София
  • 1983 – „Часовникова кула“, Хасково
  • 1988 – „Софроний Врачански“, Враца
  • 1993 – „Разпятие“, Кюстендил

Монументална пластика

  • 1986 – „Бик“,Констанц,Германия
  • 1992 – „Елин Пелин“, Борисова градина, София
  • 1993 – „Георги Аспарухов“, София
  • 1994 – Кръст над църквата „Света Петка Българска“ край Рупите
  • 2002 – „Един тон във въздуха“, колекция „Вутен“, Белгия
  • 2003 – „Корида“, колекция „Вутен“, Белгия
  • 2004 – „Сатурналии“, колекция „Вутен“, Белгия
  • 2015 - "Орфей", Метростанция "Летище София"

АсеневциМонументалната пластика, към която проф.Дамянов има доказана слабост, в продължение на десетилетия е изграждала неговия творчески характер. Освен нея проф. Дамянов работи и в областта на кавалетната скулптура. Той е добре познат извън страната ни и много от най-добрите му творби присъстват в галерии и частни колекции в Холандия, Германия, Белгия, Австрия, САЩ, Южна Корея. Участва в ОХИ, в младежкото биенале в Париж. Има множество самостоятелни изложби в Париж, Маями, София, Брюксел. Участва също и в скулптурни симпозиуми в Австрия, Полша, Германия и в Олимпиада на изкуствата, Сеул, Южна Корея и други страни по света.

 

 

 

Безспорно проф. Крум Дамянов е един от най-ярките представители на новата генерация творци, навлязла в българското изкуство през 60-те години. Те проявяват силен интерес към експеримента и оригиналния израз, боравят с разширен регистър от теми, усложнявайки съдържателната и пластическа проблематика. Крум Дамянов преосмисля старите си работи и ги вае отново и отново, при което създава творби със съвсем различна, нова смислова и символна натовареност. Особено успешен в това отношение е осъщественият през 2007 г. в Червен бряг проект „Пасаж“, който е поредното доказателство за несекващия стремеж към експеримента и творческата зрялост на скулптора.

Творбите на проф. Крум Дамянов по правило са винаги монументални и достолепни за това със сигурност може да се каже, че той е един от най-изявените ни творци в областта на скулптурата, който е гордост за Ракитово и България.

Тодор Стоянов Вандев – с Решение 574/18.09.2009 год.

Тодор Вандев

Тодор Вандев - Всеки град си има своите личности, превърнали се в негов символ, гордост и слава. Такава личност беше за нашето градче Тодор Вандев. Той е роден на 28.02.1929 г. Основно образование получава в Ракитово, а гимназия завършва във Велинград. Още като дете се насочва към музиката и се записва в училищния духов оркестър с диригент Борис Джинов.
През 1951 г. завършва курс за хорови диригенти в Чепеларе. От 1952 г. е библиотекар в читалище „Будилник”. През 1955 г. започва работа в държавното предприятие „Вела Пеева” в Ракитово и успоредно с това завършва курс за музикални ръководители. Става диригент на духовия оркестър и училищния хор. През 1956 г. завършва национален курс за музикални ръководители, а две години по-късно и курс за преподаватели по акордеон.Работи в читалището като диригент.Сформира ансамбли, четиригласен хор и оркестър. През 1962 г. завършва курс за ръководители на естрадни оркестри и вокални изпълнители във Варна. Към читалище „Будилник” създава акордеонен оркестър, битов тригласен женски хор, мъжка и женска вокална група.
Четири години е професионален оркестрант към бюро „Естрада”, преименувано по-късно на „Концертна дирекция” и продължава да е музикален ръководител в местното читалище.
Бил е управител на почивната база на завод „Витоша”- София, намираща се край града ни (1975-1989), но не се откъсва от музикалното поприще.
След пенсионирането си ръководи мъжка вокална група към църква „Св.Вмчца Неделя” в Ракитово. Носител е на много отличия и награди - за активна читалищна дейност е удостоен с орден „Св.Св.Кирил и Методий” – трета степен и златна значка от Министерство на културата.  Удостоен е със званието „Почетен член на читалище „Будилник”, а през 2010 г. е обявен за „Почетен гражданин на Ракитово”.
 За него по случай 85 годишният му юбилей, Невена Димова пише: Посветен на музиката, неговият живот е свързан с всички важни поводи:празници, тържества, чествания на града ни, има и огромни заслуги в областта на културата.
Главното за него е била духовността.Непримирим, настойчив, упорит създател на многобройни талантливи музиканти и оркестранти в града ни, които също са поели по трудния път на музикалното поприще.Владеел до съвършенство много музикални инструменти, виртуоз на акордеона, с божествена дарба да пее – красив глас с голямо въздействие, с блестящи височини и топли низини.
Бил е диригент на духовия оркестър и хор в училището през 1955-1957 год. От 1958 г. до 1974 г. е ръководител в читалище „Будилник” на смесен хор и оркестър, естраден оркестър, естрадна вокална група, акордеонен оркестър, ритуална вокална група. От 1976 до 1986 г. ръководи ритуален хор в община Ракитово.Лауреат е на III и IV-ти републикански фестивал на художествената самодейност.  „…приносът на бате Тодор за града ни е недосегаем, защото е творец и невероятен човек. Бате Тодор е Йовковата бяла лястовица на надеждата в музиката.” „…Съдбата го е извикала с талант на музикант и певец. На всеки той дава нещо от своята голяма душа, готов в пустинята да внесе частица живот чрез музиката.” „…За бате Тодор музиката е цел, посока, призвание, смисъл.Винаги усмихнат, с доброжелателност, сърдечност, готов за добра дума с всеки, приятен събеседник, добър човек.” „…Смело можем да кажем, че той е една голяма личност, нравствен влог в духовния и музикален живот на Ракитово.” 


Йохан Стойнов Сестримски – с Решение №901/30.06.2011 год.

Надежда Трифонова Цигова – с Решение №902/30.06.2011 год.

Надежда Трифонова Цигова е родена в с.Долни Луковит, Плевенско.Основното си образование получНадежда Циговаава в родното си село. Произхожда от селско земеделско семейство.Въпреки, че не са били високо образовани, родителите й са притежавали изключително трудолюбие и природна интелигентност.Завършва гимназия в гр.Кнежа, а след това институт за начални учители във Враца.

Артистичността й се проявява още в училище.Прави първите си изяви в театъра на родното си село в комедията „Свекърва” от Антон Страшимиров.

Идва в Ракитово през 1952 година.Първата й изява на ракитовска сцена прави със злободневката „Голям инат бе наш Игнат” във връзка с кооперирането на земята.Участвала е във всички представителни изяви на читалището – комедии, драми, естрадно-сатирични спектакли и др. За тези си участия получава много грамоти, медали, почетни значки и други награди, но най-голяма награда за нея са били бурните аплодисменти на публиката.

За работата си като учителка е наградена с орден „Кирил и Методий”. Освен знания тя е предала на своите ученици и любовта към сцената.

Едновременно с отдаването на педагогическата си професия и на самодейните изяви в читалище „Будилник”, тя отглежда и възпитава двете си деца – син и дъщеря, които поемат по стъпките й – и двамата стават музиканти и педагози.

Дори и вече в напреднала възраст в нея продължава да кипи енергия, която не може да се укроти. Тя е неуморима, излъчва мъдрост, човечност, дух пълен с ентусиазъм.Желанието й да се изявява на сцена не намалява ни най-малко.С непрекъснатото си чувство за хумор кара хората, с които контактува да се чувстват усмихнати и да забравят неприятните си ежедневни проблеми.

„Тя е една ярка народна издънка, незабравима учителка, великолепна актриса и добър човек.” – пише за Надежда Цигова в една статия Невена Димова. „На сцената, когато пуснат прожекторите и почувства горещите погледи на публиката, тя е „стихийно бедствие”, за което получаваше зашеметяващи аплодисменти. Нейната примамваща лудост е сцената” – заявява Невена Димова. Надежда Цигова почива на 02.10.2019 год. на 92 години.

Ангел Георгиев Димов – Награден с плакет и грамота с Решение №903/30.06.2011 год.

Ангел Георгиев Димов е роден на 18 май 1925 год. в Ракитово.Той е едно от децата в многодетно, бедно, селско семейство. Всеки ден всички деца са били ангажирани да работят заедно с родителите си.

Над 26 години работи в дървообработващият завод в Ракитово.Има много награди и отличия за добра работа. Още като работник е запален от идеята всяка година да засажда поне едно дръвче, което изпълнява, дори преизпълнява.Имал е подкрепата на всички около него и това го е мотивирало. Най-напред оформя една овощна градина в м. „Мурово” с най-различни плодни дървета.

През 1958 год. по инициатива на тогавашния кмет и на секретаря лесовъд –Тодор Пелев започват да засаждат декоративните дръвчета по тротоарите на главните улици. Разчитали изцяло на него и естествено той оправдал оказаното му доверие.След това продължил с орязването и оформянето короните на дръвчетата. През същата година той лично е засадил и чинара, който се намира пред Банка ДСК в Ракитово.

След 1980 год. се захваща с озеленяването на ул. „Димо Хаджидимов”, като засажда отгледани от него фиданки на 16 ореха.

След откриването на Средно училище „Климент Охридски” се захваща с озеленяването на парка покрай реката, до входа на училището. Получава подкрепата на общинската управа, на училищното ръководство и учениците и на много ракитовци,.Той и членовете на неговото семейство с лични средства ограждат, почистват, наторяват и засаждат над 50 дръвчета и много декоративни храсти. След това оформят барбекюто, декоративния кладенец и всичко останало заедно със зелените площи.

Над 60 години помага с каквото може и на свещениците в местната църква „Св.Вмчца Неделя”. Също така винаги се е включвал в инициативите за подредба на Пенсионерския клуб в Ракитово.

Със своята дейност като озеленител Ангел Димов дава своят не малък принос за сегашния облик на градчето ни.

Членовете на Градски духов оркестър с рък. Маестро Никола Янев – удостоени със звание „Почетен знак на Община Ракитово” с Решение №665/18.12.2014 год.

Градски Духов Оркестър

Градски духов оркестър

Градски духов оркестър – През есента на 1984 г.възниква идея да бъде създаден  Градски духов оркестър. За негов диригент е определен Никола Янев, а за помощник диригент – Иван Елкин. Никола Янев събира 35 души, негови бивши и настоящи ученици, както и колеги от града, някои от които впоследствие отпадат по различни причини. С отпуснатите от общината пари Янев тръгва да търси музикални инструменти.Налага се да обходи музикалните магазини в София, Пловдив, Стара Загора, съпровождан от учителя Ангел Узунов. Закупуват по два броя флейти, баритони, тромпети, туби, по три броя флигорни, тенори, алтхорни, както и барабани и чинели. На 26 февруари 1985 г. правят първата репетиция в училище „Христо Смирненски”. Започват да подготвят репертоар за отпразнуването на 2-юни – денят на Христо Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България. Тази първа тяхна изява преминава в лошо, дъждовно време, но въпреки това музикантите измокрени до кости не се отказват да свирят. Броени дни след тази изява оркестърът се саморазпуска. Липсата на финансови средства слага край на надеждата, че Ракитово ще има духов оркестър. Н.Янев прибира новите инструменти в училище „Св.Климент Охридски”, където е преподавател. Вследствие ги използва за ученическия духов оркестър, който ръководи.
За радост на ракитовци  на 1 октомври 2012 г. по инициатива на тогавашния кмет на община Ракитово, Любомир Петков, се възстановява Градският духов оркестър.За негов ръководител отново е поканен Никола Янев. В него влизат хора с различни интереси и професии – учители, бизнесмени, работници и пр. „от директор на училище до шофьор на линейка в „Бърза помощ” – деветнадесет музиканти, някои от тях бивши ученици на Янев. Първата репетиция се провежда на 2 октомври в СОУ „Св.Климент Охридски”. Репетират два пъти в седмицата, водени единствено от любовта си към духовата музика. За да бъдат облечени в еднакви униформи – представителни костюми , ризи и вратовръзки – общинското ръководство и местни бизнесмени поемат разходите, както и тези за осигуряване на превоз за участия в областта и из страната, и др.
На 19 декември новосъздаденият оркестър изнася първия си концерт на сцената на ОНЧ „Будилник 1898”, в чест на предстоящите Коледни празници.
Градски духовият оркестър - Ракитово има богат и разнообразен репертоар - 47 музикални произведения  - маршове, полки, сюити, народни хора, валсове, руски песни, поп музика. Изпълненията на талантливите музиканти огласят всички празници, тържества и почетни събития в града и общината, защото духовата музика е най-достъпната, най-празничната и най-тържествената и винаги носи едно особено самочувствие и удовлетворение. Не малко са и участията им в благотворителни концерти, фестивали, събори, конкурси и т.н. 
Поколения ракитовци са израснали със звуците на духовата музика и благодарение на това, че през 2012 год. оркестъра отново бе възроден,  имахме удоволствието да кажем, че музикалната емблема на града ни е нашата гордост.
За съжаление днешният състав на оркестъра, който със сигурност  е бил горд от факта, че е наследник на една традиция, която отдавна е свързана с живота на нашето малко градче и е част от неговия исторически ритъм се саморазпусна по определени причини. 


ПО-ВАЖНИ ИЗЯВИ НА ГРАДСКИ ДУХОВ ОРКЕСТЪР В РАЗЛИЧНИ КУЛТУРНИ МЕРОПРИЯТИЯ:
- „Коледен концерт” в читалище „Будилник” през 2012 г. – премиера на новосъздадения оркестър.
 -Участие в тържественото честване на 135 годишнината от Освобождението на България от турско робство.Ракитово и Костандово, 2013 г..
-Великденски концерт в градски парк пред сградата на Община Ракитово /Гергьовден и Ден на българската армия/,2013 г.
-Участие в XVIII-ти „Национален фолклорен фестивал – Костандово2013”.
-Участие в тържественият концерт по случай 60 години възпитателно училище интернат „Ангел Узунов” гр.Ракитово в салона на читалище „Будилник”, 2013 г.
-Участие в празник на с.Ковачевица по случай „Св.Дух”,2014 г.
-Благотворителен концерт в подкрепа на кампания за събиране на финансови средства за възстановяване иконописите в църквата „Св.Вмчца.Неделя” – Ракитово, 2014 г.
-Участие в празничната програма по случай 45 години Ракитово-град и храмов празник на църквата „Св.Вмчца.Неделя”, 2014 г.
-Участие в тържественото откриване на XVI-ти „Международен фестивал за автентичен фолклор – Дорково2014”.
-Участие в VIII-ми Национален фестивал на шлагерната и стара градска песен „Пей сърце” в гр.Кюстендил, 2014 г.
-Участие в телевизионното предаване „Ако зажалиш…” на TV „СКАТ”, 2015 г.
- Участие в тържествената заря-проверка по случай 2 юни – Ден на Ботев, село Бошуля, общ.Септември, 2015 г.
-Участие в тържественото посрещане на чудотворната икона на Св.Богородица със златната ябълка в църквата „Св.Вмчца Неделя – Ракитово, 2016 г.
- Участие в тържественият концерт по случай „150 години на СУ „Св.Климент Охридски”-Ракитово, 2016 г.
- Участие в V-ия Балкански шампионат по фолклор „Евро фолк – Жива вода” – Хисаря, 2016 г.
- Участие в VIII-ия фестивал на патриотичната и антифашистка песен „Сребърни чучулиги” и XV-ия фестивал на фронтовата песен „Альоша” – София, 2017 г.
-Участие в програмата  по случай „140 години от освобождението на Пазарджик”, Пазарджик, 2018 г.
-Участие в общоградското тържество посветено на Хр. Ботев в Пазарджик, 2018 г.
- Участие в концертната програма на „Велинградски дни на културата” – Велинград, 2018 г.
-Участие в Коледния концерт в ОНЧ „Будилник 1898”- Ракитово, 2018 г.
Общо 73 концертни изяви

Състав на Градски духов оркестър 
/2012-2018/
1.Маестро Никола Янев - музикален педагог /пенсионер/-ръководител на оркестъра
2.Георги Янушев-директор на ВУИ “Ангел Узунов”
3.Димитър Пелев-бизнесмен
4.Димитър Димитров-шофьор
5.Васил Мечев- работник в дърводелски цех
6.Михаил Попчев-учител по физкултура
7.Владимир Андонов-работник в дърводелски цех
8.Никола Ташев-зъботехник
9.Христо Г.Димов- работник в дърводелски цех
10.Емил Ганев-музикален педагог
11.Христо В.Димов- педагог
12.Илия Андонов- музикален педагог
13.Юри Ганев-педагог /пенсионер/
14.Георги Жеребцов-музикант
15.Валери Ганев-шофьор
16.Юри Крас.Ганев-ученик
17.Георги Мих.Попчев-ученик
18.Ангел Бешев-безработен
19.Ангел Димов-ученик
20.Ташко Анг.Ташев-пенсионер
21.Петър Дим.Янков-бизнесмен
22.Огнян Дарелов-домакин
23.Красимир Вал.Ганев
24.Тодор Тодоров-бизнесмен
25.Славчо Мечев-офицер в противопожарна охрана-Велинград
26.Иван Русков-ученик
27.Николинка Фиркова-ученичка
28.Марин Гагов-ученик
29.Андрей Зарев-ученик
30.Александър Лазев-пенсионер
31.Катерина Мирчева- музикален педагог
32.Николай Кривошийски- музикален педагог
33.Любомир Мирчев-ученик
34.Владислав Мирчев-ученик
35.Георги Хасърджиев-пенсионер
36.Пано Кънев-служител в МВР
37.Стефан Сергиев-учител по физкултура
38.Огнян Петров-шофьор
39.Иван Иванов-адвокат
40.Димитър Тупаров-ученик

Коста Биков – с Решение №552/18.06.2014 год.

Коста Коста БиковДимитров Биков е български режисьор, актьор и сценарист. Роден на 17 декември 1944 г. в град Ракитово. Средното си образование завършва в Техникум по механотехника в Пловдив през 1963 г., а след това завършва приборостроене във ВМЕИ „В. И. Ленин“ през 1971 г. През 1979 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност кинорежисура. <Талантлив режисьор с породисто чувство за хумор, тънък усет за история и приятел на Българска национална филмотека. Бил е главен продуцент на Студия „Екран“ в БНТ. Член е на Управителния съвет на Съюза на българските филмови дейци.

Като режисьор:

  • Зачеркнатият класик (2006)
  • Великото сбогуване (2005)
  • В главната роля - Стефан Данаилов (2002)
  • Опит за мълчание (1998)
  • Разводи, разводи (1989)
  • Живот до поискване (1987)
  • Гнездо за думи (1985) – тв новела
  • Прилив на нежност (1983)

Като актьор има участие във филмите:

  • Денят на владетелите (1986) Избу
  • Чуй петела (1978) Френският войник

Като сценарист

  • Великото сбогуване (2005)
  • Лазарица (2005)
  • Опит за мълчание (1998)

Награди:

ОТ БЪЛГАРСКА ФИЛМОВА АКАДЕМИЯ'2015, Коста Биков получава номинация за най-добър документален филм за режисурата на: "Гражданинът кино", Продуцент: АРС ООД - Иван Тонев, с финансовата подкрепа на ИА НФЦ, копродукция с БНТ.

Игралният му дебют е „Прилив на нежност“ (1983) – за първите години след 9-ти септември 1944 и страстите в българско село с Любен Чаталов, Камелия Тодорова, Петър Слабаков, Павел Поппандов, Иван Григоров и др. Филмът е спрян седмица след премиерата.

„Живот до поискване“ (1987) е за стремежа към успех на обикновените хора с необикновени измерения с Любен Чаталов, Катя Иванова, Ивайло Герасков, Филип Трифонов, Адриана Петрова, Юри Ангелов…

Коста Биков е създал и важни документални филми: „Опит за мълчание“, посветен на Константин Павлов (1996), „Пътешествие между два филма“ за и със Рангел Вълчанов (1998, „Златен ритон“, поделен), „Великото сбогуване“, посветен на Георги Божилов-Слона (2005), тв театър „Лазарица“ заедно с Юлия Огнянова (2005) като задочен диалог между Йордан Радичков и Рангел Вълчанов, „Гражданинът Кино“, посветен на уникалния филмов историк и критик проф. Тодор Андрейков, един от бившите директори на БНФ (2014), „Рангел завинаги“ (2019). Двадесет и една година след първия си филм за Рангел Вълчанов „Пътешествие между два филма“ страстният му изследовател Коста Биков е създал още по-плътен портрет на грамадния режисьор.

Като актьор е участвал във филмите „Чуй петела“ (1978) на Стефан Димитров и „Денят на владетелите“ (1986) на Владислав Икономов.

Сийка Грозданова – удостоена с „Почетен знак на Община Ракитово” с Решение №807/16.06.2015 год.

Сийка

Сийка 1Сийка Грозданова е родена в Црънча на 24.02.1925 год. Тя е шестото поредно дете на родителите си, които били земеделци. Родът на баща й е от Брацигово, а на майка й от Црънча. Завършва местната прогимназия, след това - гимназията в Лъжене, Велинград. През 1948 г., редейки тютюна в Црънча, прочита обява на тогавашния филиал на ВИФ в Бургас. Решава да кандидатства. Когато се дипломира е разпределена в Брацигово. Оттам се мести в Калофер, после в Белово. 
През 1955 г. вече е в Ракитово. Оттогава до 1980 г. Сия учителства в ОУ „Св.Климент Охридски”, след което до 1991г. по заместване работи и в Климатичната гимназия.
В свое интервю за общински вестник Ракитово на въпроса на какво отдава дълголетието и здравето си, 90 годишната тогава баба Сия отговаря категорично, че всичко е в движението. Освен динамичната си професия, цял живот нейно основно превозно средство е велосипедът. Така я помнят всички в градчето ни. Освен това, дълголетничката винаги е била запалена туристка, като освен всички планини в България е обиколила и цяла Европа.Седем пъти е летяла със самолет, пътувала е с кораб, качвала се е на мотор. 
Освен пътешественичка баба Сиси е била и запалена фотографка. Направените и проявени от самата нея снимки от много кътчета по света – от остров Сицилия, Римския Помпей, вулканът Везувий, Москва и къде ли още не е съхранявала в албуми.
До последно, макар и на достолепна възраст, тя се е занимавала и с другото си любимо хоби – грижа за зеленчуковата си градинка, насадена с поне 14 вида зеленчуци. Тя е вярвала, че човек трябва да се храни по малко и с качествена храна, затова се е хранела здравословно, като в менюто си е включвала – кисело мляко, овесени ядки, мед, пчелен клей, пресни зеленчуци, леки супи, пилешко, заешко месо или риба и черен хляб. Така дори и над 90 години, баба Сия е четяла без очила, не е настивала и не се е спирала, за да има време да се замисли какво е пропуснала в живота. И така до смъртта си на 18.01.2017 год.

Светлана Коцева – удостоена с „Почетен знак на Община Ракитово” с Решение №047/22.12.2015 год.

СиливрякСКНТ „СИЛИВРЯК”
Сдружение клуб за народни танци „Силивряк” с ръководител Светлана Коцева (Стоева) е създаден през 2012 год. През същата година, децата правят първото си участие на Международния фолклорен фестивал „Всички заедно можем” в гр.Септември и печелят първата си награда, с която полагат началото на още много такива. Първото си отличие със златни медали завоюват през 2014 г. на фестивала „На сред мегдана” в Арбанаси. Младите танцьорки, под ръководството на ръководителката им Светлана Коцева, безапелационно грабват първото място в категория Обработен фолклор-танцово изкуство за деца до 13 години. Те получават плакет, грамота и парична премия от 150 лв. 
Второ място грабват и на фестивала „Нашенско хоро” в Самоков за сценично поведение.
Талантливите малки танцьори от СКНТ „Силивряк“ стават четвърти на фестивала „Тракийска броеница”, който се провежда на 28-ми ноември 2015 г. в  гр.Пазарджик. „От 46 състава, без възрастова категория, децата на Ракитово грабват четвърто място и изправят присъстващите на крака” - заслужено се хвали сърцатата им ръководителка. Фестивалът се провежда за седма поредна година, като през 2015 година участниците са били близо 1200. През 2016 год. също печелят 4-то място на същият фестивал. Това са поредните отличия за децата, които усърдно тренират и продължават  да радват всяка публика, пред която се представят.
През същата година  взимат участие и на фестивала в гр.Септември, където представяйки красотата на българския фолклор печелят 2-ро и 3-то място. Печелят 3-то място и на фестивала „Орфеево изворче”  в Стара Загора.
Най-големия успех на клуба е участието им в Международния фестивал „Вълшебен свят” в гр.Хасково, където в три  поредни години, екип от международно жури им присъжда първо и второ място в раздел „Етно”. Те се прибират от там със златни медали и купи. Във фестивалът, който се провежда от 15 до 17 юни 2018 г. са участвали 1200 танцьори от различни държави. Талантливите деца на „Силивряк“ - Ракитово с ръководител Светлана Коцева (Стоева) са участвали с 3 групи, като Първа и Втора група печелят 1 и 2 място в техните категории. Децата от състава получават и 2 стипендии за участие във фестивали в Италия от раздадените общо 10. Специалните покани са със 100% отстъпка от таксата за участие, но СКНТ „Силивряк“ е трябвало да осигури за собствена сметка разходите за транспорта и нощувките в Италия.
От 7 до 11 юни  2017 г. момичетата на Силивряк правят първото си участие извън пределите на България. В тридневна надпревара с 25 състава на Международният фолклорен фестивал в Катерини Паралия – Гърция завоюват почетното 2-ро място.
От 2018 г. всяка година СКНТ „Силивряк“ провежда на територията на община Ракитово националната инициатива „Пробуждане с хоро“ посветена на 3-ти март, където точно в 12:00 ч. Българи от цял свят се хващат заедно на хоро, символ на единението.
От 1 до 4 април 2019 г. гостуват в  Охрид - Македония на фестивала „ Децата на България пеят и танцуват в Охрид“. Безапелационно пет членото жури им присъжда две първи места  и в двете възрастови  категории. 
На 17 ноември 2019г. участват в София на фестивала „Sofia open dance“ в Националния дворец на културата – наградени са с едно второ и две трети места.
През 2020 г. във време на световна пандемия младите танцьори участват в онлайн конкурса „Децата на България пеят и танцуват в Охрид“. Изпълнението им на запис е изпратено  в  Македония и печели второ място сред десетки състави.
В три поредни години печелят първите места в конкурса „Букет“ и класиране за националния кръг в София, но поради създалата се пандемична обстановка същия не се провежда.
От 1 до 5 юли 2021 г. участват в международния фестивал „Фолк нюанси“ на Слънчев бряг и отново грабват първото място. Присъдени им са диплом, почетна купа, плакет и златен медал.
Жителите на Ракитово сме горди от факта, че  СКНТ „Силивряк” успя да опази, да съхрани и да популяризира българския фолклор и българските традиции. За всички е ясно, че е трудно да се работи с деца, но ръководителката  на танцовия състав – Светлана Коцева (Стоева) вече години наред успява да работи с тях и крайният резултат от дългите и изтощителни репетиции дават своя положителен резултат. 
 

Георги Попчев – с Решение №109/31.03.2016 год.

 

Георги Холянов - Почетен знак 01.11.2016 г. 

Георги холяновГеорги Холянов  е български музикант,  композитор и писател, роден на 10 юли 1946 г. в град Пещера, в заможно арумънско овцевъдно семейство по произход от Грамоща, което по-късно е изселено в Ракитово. За съжаление първородният син на  Щерю и Екатерина Холянови в ранна детска възраст губи зрение. За да може и той да се изучи родителите му го изпращат в Училището за деца с нарушено зрение във Варна, а после учи в Средното музикално училище в гр. Пловдив. Остава да живее в Пловдив, където в периода 1976 – 1980 г. учи и завършва Висшия музикален педагогически институт – сега Държавната академия за музикално, танцово и изобразително изкуство със специалност пеене. 
В периода 1975 – 1981 г. работи в културен дом „Аргир Стоилов“ - Пловдив, където ръководи вокална група за естрадна музика. От 1981 г. живее в София и дълги години работи като преподавател по музика в Училището за деца с нарушено зрение „Луи Брайл”. Там той създава различни музикални формации – хор, струнен оркестър и вокално-инструментален състав за поп-музика, а по-късно води и две детски вокални групи – „Усмивки“ и „Тийнс“. Съвместно с Асоциацията на родителите към УДНЗ е издаден компакт диск със заглавие "Моята кукла Барби винаги е с мен", който включва 24 детски песни от Георги Холянов. В реализацията  на диска специално участие взимат Маргарита Хранова и Росица Кирилова. 
Като вокален педагог Холянов е подготвил много ученици с музикален талант да завършат висше музикално образование и после успешно да се реализират по специалността си. Той композира песни за вокалните групи, повечето от които са включени в няколко аудио-албума: „Моята кукла Барби”, „С баба на мач”,  „Барби винаги е с мен”, „Магаренцето Влади”, „Споко” и „Във вихъра на танца”. Писал е песни за Йорданка Христова, Маргарита Хранова, Росица Кирилова, ВГ „Тоника“ и др. Емблематичната му песен „Моя кукло Барби” е вдъхновена и написана за неговата внучка Стела. Дядото написал музиката и я предложил на Росица Кирилова. Песента става хит. Децата и досега се забавляват, като я чуят.
 Талантливият композитор е издал и един албум с инструментална музика „Гласове на радосттa”  и албум с песни на армънски език  „Да пеем с болка”. Произведенията му се излъчват и самият той е канен в различни радио и телевизионни програми.
Въпреки, че Георги Холянов вече е пенсионер той продължава да композира музика. Заедно с артиста Николай Николаев, по-известен като бате Николай и младата певица Катрин Витали – бивша ученичка на Холянов, подготвят албум „Невъзможна любов” с 12 песни, разказващи за любовта, която незрящите деца и юноши виждат с душите си. Музиката в  „Невъзможна любов" е написана от незрящия композитор Георги Холянов, а албумът е записан от незрящия звукорежисьор Панчо Карамански. Текстовете на песните пък са на поета Чавдар Тепешанов. 

Книга "Пансионът", автор Георги Холянов„Пансионът – съдба или изповед” е книга със спомени на Георги Холянов за обучението му в училището за слепи „Николай Островски” (сега „Луи Брайл”) издадена през 2014 г. Ръкописа на мемоарната си книга той подготвил собственоръчно на компютър, без помощта на съпругата си Гергана. В едно свое интервю Холянов споделя: „Посвещавам книгата си на всички добри хора, които въпреки трудностите изправили се пред тях, успяват да съхранят усмивката си и да я раздават на околните. Тя е Божественото, животворно лекарство, което притежава всеки един от нас и чрез което можем да се спасим от отчаянието.” Казва също: „Аз самият вярвам в силата на тези думи – те са ми помагали в живота. Сигурно и музиката ми е давала сила, но в един момент реших, че не е достатъчно да изразя всичките си мисли и състояния на духа само чрез музиката, която композирам и това ме накара да напиша тази книга, а и да продължа да пиша. Зная, че човек трудно може да хване пулса на времето, в което живее, защото то е в него и чувствата са много силни, затова е нужна дистанция, за да се осъзнае и опише преживяното… Аз съм позитивен човек, но съдбите на тези изстрадали хора не трябва да се забравят. Искам да осъзнаем лошите страни на времето, за да не го повтаряме никога повече. А това може да стане с музиката, с книгите... Нека да мислим хубави неща, добри неща”. 
Първото си представяне на книгата Георги Холянов прави в Пловдив, където той обича да се зарежда за бъдещите си композиторски и диригентски постижения.Той заявява, че пловдивският период от живота му е времето на творческо зареждане, и че много обича пловдивчани.
През 2009 г. е награден с почетен знак „Сърцето на София” за изключителен принос в областта на образованието.
На 01 ноември 2016 г. по случай Деня на народните будители в залата на Общински съвет – Ракитово бяха връчени почетен плакет и Грамота за принос и развитие на музикалната култура на Ракитово на Георги Холянов и на Иван Елкин. Двамата видни и достойни ракитовци, оставили трайна следа с творчеството си в обществения живот в града, се радваха на уважение и любов от страна на съгражданите си, дошли лично да ги поздравят с високите отличия.
Милото тържество завърши с изпълнение на песента „Малко магия, много любов” по текст на поетесата Христина Гаралова и музика на Георги Холянов, която бе изпълнена от Георги Жребцов.

Иван Елкин – с Решение №436/27.06.2017 год.

Иван Елкин е роден на 15 август 1931 г. в Ракитово. Свири от деветгодишна възраст. Основното си образование завършва в Ракитово, след това учи във Велинград и София. Преподава уроци по цигулка в детската музикална школа към читалище „Будилник” в Ракитово. Дълги години свири в оркестъра на брат си Борис Елкин. Музикалните му умения са по цигулка, акордеон, китара и саксофон. Доста години след пенсионирането си участва в различни музикални формации. Няколко години ръководи църковния хор в храм „Св.Вмцча Неделя” – Ракитово. Той беше един изключително скромен и възпитан човек, а когато вземеше цигулката в ръцете си изтегляше от нея най-нежните и чувствителни звуци, от които слушателите затаяваха дъх. Щастие бе да слушаш изпълненията му, защото в тях той влагаше онези чувства, които вълнуваха и него самия. Иван Елкин заслужи да получи званието „Почетен гражданин” на Община Ракитово, защото без него градчето ни щеше да тъне в тишина и хората нямаше да чуят на живо уникалните творби на композиторите Моцарт, Бах, Паганини, Чайковски и др. Музиката беше неговият живот и ние сме горди от факта, че чичо Ванчо, както го наричаха много хора е наш съгражданин.

Стоян Допчев - с Решение №627/25.06.2018 год.

 

 

 

 

 

Златка Пейчинова - удостоена с „Почетен знак на Община Ракитово” с Решение №627/25.06.2018 год.

Катерина Тупарова - удостоена с „Почетен знак на Община Ракитово” с Решение №627/25.06.2018 год.

Катерина Тупарова

Катерина Тупарова е артист-солист и е сред най-изявените певчески гласове в България Тя е родена в гр. Ракитово и още от ранна детска възраст мечтае да се занимава с опера. Завършва основно образование в училище „Св.Климент Охридски” в Ракитово. От малка започва да се занимава с музика, като свири на акордеон в школата към читалище „Будилник” и е солистка на вокална група „Славянка”. В четвърти клас за първи път участва в училищна оперета. Нейният учител Никола Янев успява да развие таланта ѝ и тя поема по пътя на музиката.

Започва да учи класическо пеене в Средно музикално училище в Пловдив, а след като го завършва, започва работа в Оперетния театър „Маестро Георги Атанасов” в гр.Пазарджик. На следващата година я приемат в Музикалната академия в София. Като студентка в трети курс спечелва конкурс и става актриса в Държавния музикален театър „Стефан Македонски”.

Към момента Катерина Тупарова е артист-солист в Музикалния театър. Тя споделя в интервю, че винаги я е привличала оперетата, защото тя съчетава в себе си балет, танц, говор, артистизъм и пеене. Чувства се щастлива, че се занимава точно с оперета и смята, че нищо друго не би могла да прави със същото желание. Репертоарът на Катерина Тупарова включва над 70 роли от класически оперетни заглавия, мюзикъли, спектакли за деца и концерти. Изиграла е редица централни субретни роли. В ролята на Адела от популярната оперета на Йохан Щраус „Прилепът”, театърът им гастролира в Япония през декември 2004 г. А заедно с колегата си и също солист на Националния музикален театър „Стефан Македонски" - Александър Мутафчийски те представят България на Третия международен музикален фестивал "O-fest" 2015, Украйна. Гастролирала е също в Германия, Австрия, Швейцария, Дания, Люксембург, Белгия, Холандия, Франция,Швеция. Има записи за БНТ и БНР.

Едни от ролите, които е изиграла Катерина Тупарова са Лила и Янка – „Българи от старо време“/Асен Карастоянов/, Терзийска и Стоянка в „Службогонци“ /П.Хаджиев/, Елайза Дулитъл в мюзикъла „Моята прекрасна лейди“/Ф.Лоу/, Пепи Плайнингер – „Виенска кръв“/Й.Щраус/. През 2020 г. е участвала в мюзикълът „Фантомът на операта” в ролята на Карлота Джудичели, комедията „Лелята на Чарли“ в ролята на Елла Дели; оперета на Лехар – „Веселата вдовица” и  „Цигулар на покрива” в ролята на Голда.

Асен Салкин - удостоен с „Почетен знак на Община Ракитово” с Решение №627/25.06.2018 г.

Асен СалкинАсен Салкин е роден на 29.10.1942 г. в с.Костандово в семейството на Емил и Детелина Салкини.Основното си образование завършва през 1956 г. в родното село. Средно образование завършва през 1960 г. в гимназия „Васил Левски” във Велинград. Висшето си образование получава в Софийски университет „Св.Климент Охридски” през 1967 г. с първа специалност „археология” и втора специалност „философия”.

Съдбата и случайността отвеждат Асен Салкин да отслужи редовната си военна служба във военноморските сили в гр.Варна Вместо 2 години редовна служба той служи 3 години.Смел, физически здрав, организиран, отговорен екипен играч – все качества, които го превръщат в един от най-добрите водолази в неговата военна част. Влюбва се в морето и след завършване на висшето си образование, Салкин се завръща в Добруджанския край.

След завършване на Софийския университет две години – през учебните 1967/68 г. и 1968/69 г. работи като учител по история в гимназията в гр.Каварна. През 1969 г. е назначен като археолог в Окръжния исторически музей в гр.Добрич, където е отговорник за археологическия резерват „Калиакра”.

През 1971 г. се завръща в гр.Каварна като музеен уредник в Историческия музей. В този музей  Салкин работи през следващите над 30 години – чак до 2007 г. Започва като музеен уредник, но следващите 16 години е директор на музея.

 Въз основа на своя огромен труд по времето на дейността си към Исторически музей Каварна като научен ръководител на подводното археоложко проучване на добруджанското крайбрежие, Асен Салкин написва статия “Подводни проучвания в залива на Каварна”.  Тези археологически проучвания са представени от директора на Градския музей в Каварна д-р Асен Салкин, ръководител на подводна археологическа експедиция "Добруджанско Черноморско крайбрежие - 98". Експедицията продължава изследванията на акваторията на нос Калиакра, Русалка и Шабленската Тузла на север от фара Шабла. При изработването на археологическата карта на Каварненската селищна система е фиксирана гъста поселищна мрежа в крайбрежната ивица от Античността до Средновековието. При гмурканията пред Шабленската Тузла за първи път е открита ранна керамика, вероятно от бронзовата епоха.

Асен Салкин е не само добър археолог, водолаз, не само учен, но и гражданин.Той е един от пионерите за превръщането на туризма в стопански отрасъл и фактор за устойчивост на регионите. Отчитайки неговата  всеотдайност и социална ангажираност е избран за Президент на фондация с еко-историческа насоченост „Малка Скития”, която действа в добруджанския край.Участвал е в множество европроекти.

Салкин е един от двигателите на Националната програма „Гетика”.През 1980 год. е награден с медал „Св.Климент Охридски” за постижения по тази програма.

През 1981 г. във връзка с 1300 годишнината от създаването на Българската държава е награден с медал за принос към българската култура.

От 2008 г. Асен Салкин се връща в родния си Чепински край. Веднага е назначен като археолог в Историческия музей във Велинград. Започва да прави многобройни обходи на исторически места в града, в землището на гр.Ракитово и района.

Участва при разкопките на раннохристиянската базилика „Николица” и помага при подреждането на новата Музейна експозиция в сградата на АПК в Ракитово.Инициатор е за обявяване на обектите „Пашино бърдо”, „Кулата-Градот” и „Кулата-Калинката”, като обекти с Национално значение.

Христо Димов /Сръбчето/ - удостоен с „Почетен знак на Община Ракитово” с Решение №805/25.06.2019 год.

Христо ДимовХристо Димов – Сръбчето е роден на 28 февруари 1920 г. Баща му е бил участник в Балканската война, мобилизиран с още много ракитовци през 1912 г.Оцелелите от войната се завръщат през 1918 г.Две години по-късно се ражда първородният му син.

На младини Христо Димов е бил каруцар.През 1941г. с  колеги  основават Коларо-железарска кооперация.

През войните е ходил на фронта.По негови спомени най-жестоки са били битките при Страцин и Стражин в Сърбия. След войните става миньор в урановите рудници в Барутин. Работел е на 40-50 метра под земята. От въздействието на урана се предпазвали само с кисело мляко. Когато е на 45 годишна възраст Христо Димов е можел да се пенсионира, защото променили закона. Той останал в мините до 1971 год. и след 8 годишен стаж при урана се пенсионирал. Продължил да работи и след това, като поддръжка в базата на Български морски флот в м. „Цигов чарк”. Оттам го харесали и го поканили да се труди на кораб. Направил един тримесечен курс до Норвегия, Англия и Холандия.

За принос и заслуги като ветеран от Втората световна война, на 28 май 2015 год. в залата на Общински съвет Ракитово Христо Димов получи грамота и медал от Министерството на отбраната. През юни месец 2019 г. на празникът на град Ракитово официално му беше връчен почетен знак, като най-възрастния жител на града - тогава 99-годишен и ветеран от Втората световна война.

Въпреки  преклонната си възраст дядо Христо имаше завидна памет и можеше да разказва за събития и исторически факти с точни дати и имена.Никога не е пушил и само веднъж му се е наложило да отиде на лекар, защото имаше стабилно здраве, ходеше изправен и работеше по двора и вкъщи неуморно. Беше убеден, че именно работата го държи почти цял век.

Марена Илиева Балинова-Райхл – с Решение №808/02.07.2019 год.

Марена Балинова - РайхлМарена Балинова-Райхл е родена в гр. Велинград. Живяла в гр.Ракитово. С музика се занимава от 7-та си годишнина. Свири на акордеон и пияно. От 26 години изследва белкантото. Учи едновременно във Виенската музикална академия и Виенската консерватория. Владее до съвършенство стила на белкантото, а житейският й път и дарба я отвеждат сред най-престижните международни конкурси. Множество от тях тя печели и участва, като победителка в майсторските класове на най-големите балкантисти на нашето време като Грейс Бъмбри, Мирела Френи, Мариела Девия, Франциско Арайза, Виторио Терранова, Ерик Халфарсон, Рената Скотто, Пласидо Доминго и мн. др., които нарича и свои учители по белканто.

Концертира във Виена, Залцбург, Мюнхен, Цюрих, Толуз, Париж, Нейпълс, Одеса, Нонт, Кахор, София, Варна и др. Изявява се и като автор на научни публикации, които са публикувани от най-голямото в света издателство за наука - „Шпрингер”.

Участвала е като организатор и солист в редица благотворителни концерти под егидата на Културно Министерство Австрия под патронажа лично на Е. Герер (културен министър на Австрия) и организира благотворителен концерт за ООН под патронажа на Кофи Анан и бившия австрийски президент Томас Клестил. Със събраните средства са построени болница за родилки в Сараево и детска болница и училище в Етиопия.

За нея са писани много статии в интернет списанието „Online Merker”, което се следи от най-известните оперни певци в света.  Има поздравления и коментари за нея от Мария Калас и Мирела Френи, с които се познава лично. В България Марена Балинова организира благотворителни концерти за възстановяване на средновековната църква „Св.Димитър” в с. Паталеница.

Съпричастност проявява и към идеята възстановяване на раннохристиянската базилика „Св.Николай” в гр.Ракитово. За да се съберат необходимите средства тя организира благотворителни концерти в Ракитово, Велинград, Пловдив и София подкрепяна от фондация „Николица”. За същата кауза г-жа Балинова мисли да организира такива благотворителни концерти и в Италия - гр.Бари и Виена - Австрия.

Поканена е за участие в програмата на Пловдив - Европейска столица на културата 2019.

Любовта й към оперното изкуство не я изоставя и до ден днешен.